Ще повярваш ли в моята изповед на странник, неверник, безпътник? Все още има думи, които да си кажем, а развяваме знамена с цветовете на война, омраза, състрадание …
Свързани сме с мостове от възможности, а палим жертвени клади от стари любови и събираме сълзите си в шепи, за да ги угасим …
Пращаме си писма с празни страници, които чакат да бъдат изписани …
Сечем кълновете на всичко красиво и стърчим самотни в призрачна гора – без мечти, безименни, бъзплътни, безнадеждни …
Танцуваме с демоните в душите си, осъдени на безверие …
Скачаме в бездни, давим се в плитка вода …
А е толкова просто, толкова просто да си кажем „обичам те“ и да се издигнем над всичко това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар